«Ф. М.»

Авторът благодари за помощта на

В. Бирон (музеят на Ф. М. Достоевски в Санкт Петербург)

М. Гарбер (за специалната консултация)

Б. Гребеншчиков (за песента «Когато Достоевски беше ранен»)

М. Живов (за ятовете и ижиците)

Л. Черницин (Експертен център по криминалистика към Министерство на вътрешните работи)

1. Форсмажор

Той изобщо не искаше да го усмърти. Ни най-малко. Мислеше да му скочи отзад, когато Бухала се качва в колата (нашият, в смисъл Бухала, се тикаше в колата като малоумник, с тиквата напред и нагъзурен), и тогава нашият, в смисъл Рулото, му се нахвърля, дръпва му (на Бухала) папката и да го няма. А оня като се вкопчил, не пуска. И кво правим в такъв случай?

С една дума, мухлява работа, простотия.

Стоп. Кофти начало.

Втори дубъл.

Клапа.

На еди-кой си юли (Рулото напоследък малко замаяно се ориентираше в конкретните дати) беше изпълзял от «Савински переулок», където живееше под наем, направо труп. Потрошен от криза, син-посинял — мъртвец в закрит ковчег да беше, по-хубав щяха да са го докарали). Беше следобед, в смисъл не след обед, защото Рулото отдавна вече не обядваше, залък не можеше да преглътне, а в смисъл че слънцето вече беше превалило през средата на небето.

Та изпълзя значи и се потътри към Краснолужки мост, не му беше ясно накъде тъй се е засилил и защо. С една дума, беше като мотан. Често му се случваха такива абстиненции.

От един прозорец врещеше песен: «Тополов пух и юли, зной». Наистина беше пек, жега си беше. Но Рулото абсолютно не усещаше горещината, напротив, зъбите му тракаха. Вървеше така, ярката светлина му пареше в очите, той жумеше. Същински Дракула, събуден по никое време от сън.

Кофти му беше. Направо му се мреше.

Едва се дотътри до другата пряка, как й беше името. Не помни. Напоследък все повече работи забравя. Не де, ако се напъне, може и да си спомни. Но за чий му е да си спомня.

И внезапно му проблесна защо се беше изтътрузил от къщи.

У Бухала се затвори горното прозорче. Значи ще излиза. Бухала винаги затваряше горното прозорче, преди да излезе. Кой знае защо. В този задух.

Рулото се помъкна обратно. Ската се в безистена на по-тъмно и не толкова горещо. Преди минута му тракаха зъбите от студ, а сега каква жега му стана, направо не е истина, и лее пот като фонтан, един вид: хвърчат скорци, сняг се топи. От някакъв филм беше. Отдавна, в детските години.

Съвсем се е утрепал Рулото. Не че нещо се е претрепал, ами дето се чувства като парцал. Всичките му вени вече са дантела, и по ръцете, и по краката. Направо брюкселска дантела, няма къде да се боцне, дрипа. Централното трасе на лакътната сгъвка, което по-рано наричаше един вид на шега «аутобан Брюксел — Друсенбург», вече е непроходимо, жестоко се е задръстило. И за шегите вече е забравил, изобщо не помни какво е това.

Втори месец не е плащал наем, но майната му. Не е ял нищо от дни — и това не му бърка. Най-убийственото е, че сега трябва да се боцка вече на всеки три часа, жив или мъртъв, и то свръх доза, иначе не го лови. А откъде толкова пари? Майка му праща веднъж месечно по хиляда и петстотин, точно колкото за доза и половина. Повече не мога, му пише, помагай си и сам, нали взимаш стипендия. Рулото вече е забравил даже как му се наричаше висшето учебно заведение. Почти година изкара, по лекции, едно-друго, дори избута първата сесия, а в мозъка му е останала само една дума: форсмажор. Това значи, че никой никого не е прецакал, не е изпързалял, просто нещо от само себе си е станало. Абе като карма един вид.

Та и Рулото е изпаднал в пълен форсмажор отвсякъде.

Пак добре, че навремето беше тренирал бокс, иначе досега да е гушнал китката.

Вечер, когато всичко му се засукваше отвътре на вретено, Рулото излизаше на лов. На тъмно място преграждаше пътя на някой подпийнал с по-приличен вид или пък на дама, ако му се усмихнеше късметът. Шибваше десен прав, грабваше портфейл или дамска чанта. И духваше. Никога не беше отмъквал много пари, максимум пет хилядарки, и то само веднъж.

Отначало все гледаше да е по-далечко от къщи, после заряза тези ненужни усилия. Завчера направо на Савински переулок например, пред магазина, налетя изотзад на един, който слизаше от голфа си, тресна му един юмрук и му сви малка чантичка. А в нея — шофьорска книжка, паспорт, талон и стотачка за пътната полиция. Толкова. Едва измъкна от дилъра две дози за всичко — и чантичката, и документите.

Вчера направо си остана капо. Напразно ошета улиците. И днес вече нямаше накъде. Иначе в никакъв случай нямаше да си позволи изпълнения посред бял ден, и то в собствения си двор. Да не е куку.

Тоя Бухал жалък си го беше нацелил от няколко дни. Живееше на третия етаж в отсрещната къща. Излизаше по различно време, сигурно не работеше никъде. Преди излизане винаги затваряше горното прозорче.

Иначе задръстеняк на вид, проскубан, със заметнати кичури през плешивото теме, но докаран: блейзър, копринена кърпичка в горното джобче, бял панталон. Излиза, пали мерца и потегля през безистена навън. Само той имаше мерц в този двор.

Рулото само съжаляваше, че Бухала не излиза вечер. Тоя сульо можеше да го просне с един пръст. Левакът дори нямаше да види какво става, защото така кретенски се качва в колата. Само ще му дръпне папката, докато е в несвяст, и изчезва. Бухала носеше много идейни папки — кожени, всеки ден различен цвят. Има такива говеда, най-често педали, дето не си държат портфейла в джоба, че да не си деформират панталона, а в чанта или папчица. Бухала си гушкаше папката на гърдите, много нежно. Все има защо.

Та от няколко дни Рулото наглеждаше Бухала, точеше лиги за тези разноцветни папчици, и днес се реши. Беше му опряло о кокала.

Докато възвираше в безистена, а оня скот Бухала никакъв не се появяваше, съвсем му призля и той изпадна до последна крайност, както никога не беше изпадал: издраска си гола игла. Свали предпазителя и си заби спринцовката в сгъвката на ръката празна, без нищо. От обичайната лека болчица за миг му поолекна, но после се почувства още по-зле. Сякаш ток прониза излъганата вена, Рулото чак се преви. И си помисли внезапно: дали да не си удари цяла помпа въздух? Чувал е, че от такова нещо сърцето ти се пръсва на парчета. И много ви здраве, никакви грижи повече.

И като си го помисли, се уплаши. Толкова се уплаши, че зафичи спринцовката в стената. Веднага си тегли една псувня: закъде е без машинката? Наведе се, вдигна я, но от това нещо спринцовка вече не ставаше. Иглата се беше огънала и стъклото се беше пукнало. С една дума, нищо не вървеше.

Не му се наложи обаче дълго да оплаква строшения уред — Бухала тъкмо излизаше от входа и се запъти към мерца си. Днес папката му беше черна и той я беше притиснал към гърдите си точно както майчица гушка рожбата си.

Моментът беше супер, жива душа не се мяркаше наоколо. И Рулото изхвърча навън.

Сграбчи го отзад, когато оня вече си беше вкарал кратуната в колата. С едната ръка го хвана за врата, с другата му дръпна папката. И му изсъска заплашително: «Млък, ***, че те убих!»

А оня като изквича, с две ръце стиска папката и не пуска. Рулото, между другото, и без това си беше на нокти — посред бял ден, всяка секунда може да се отвори вратата на някой вход или да се появи някой откъм безистена. Да не говорим за прозорците.

С две думи, хвана Бухала здраво за шията и взе да му думка главата във вратата на возилото. И нали беше превъртял от страх и ярост, вече нищо не вижда, нищо не чува, само морави кръгове му се въртят пред очите.

Свести се, когато оня вече се беше свлякъл на седалката, кръв му течеше от ушите и главата му беше клюмнала. Измъкна папката и се изтегли заднешком.

Как прелетя през безистена и изскочи на улицата, изобщо не помнеше.

У-бих го, у-бих го, пулсираше в слепоочията му. Сега вече край, край. Жив изгоря като в танк. «Старица майка ще заплаче, сълза обърсва стар баща.» Тоест той няма баща, но така се пее в песента за танкистите, дето изгорели в танка.

Когато останеше без доза, бездруго винаги го гонеше див ужас, от всичко се стряскаше, през нощта виеше от страх. А сега направо ликвидира човек. Нарочно, ненарочно — кого го е грижа. И сигурно някоя гадна бабка го е видяла през прозореца, те друга работа нямат, само зяпат в двора от сутрин до вечер. Видяла е, познала го е и врътка телефона на милицията.

Обаче Рулото по никакъв начин не биваше да се оставя на милицията. Ще пукне зад решетките без дози. В ужасни мъчения.

Спокойно, спокойно, заповтаря си той, тътрейки крака през тополовия пух. Но можеше да се успокои само по един начин.

Още в първия незаключен вход той прегледа плячката. И му се дорева.