«Лъв и човек»

Ран Босилек

Лъв и човек

Похвалил се лъвът пред Баба Меца на: — Няма на земята по-силен от мене!

— Има, Лъвчо, има! — рекла Баба Меца. — Това е човекът. И аз като тебе малко го познавах. Почнах да му тъпча начесто нивята. Взех да му заплашвам телците в гората. Но той ми докара ума във главата. В дълбок трап без мъка веднъж ме събори. Оттогава куцам. От човека, братко, по-силен не зная. Той със ум се бори.

— Де е той да види лъвската ми сила! — ревнал гневно лъвът.

— Дърва сече днеска зад хълма в гората — отвърнала Меца.

Запътил се лъвът да дири човека. На една поляна вързан кон съгледал. — Кой те върза, коньо?

— Човекът! Човекът! — Де е той?

— В гората. Дървета събаря.

Постреснал се лъвът, но тръгнал нататък. Край гората стигнал. Там видял наблизо впрегнати волове.

— Кой ви впрегна, братя?

— Човекът! Човекът! — Де е да го видя?

— Навътре в гората. Цели буки сваля! Уплашил се лъвът, но влязъл в гората. Там дървар съгледал. Събарял букаци. Но щом видял лъва, покачил се бързо на дърво високо. — Кой си? — викнал лъвът.

— Човек.

— Тебе диря. Слез да се поборим!

— Ей сега ще сляза. Ала покажи ми каква сила имаш. Искам да те видя как бук ще събориш.

Запретнал се лъвът. Блъскал, драскал, гризал. Изморил се страшно. Ала най-подире висок бук съборил.

— Ей, човече, слизай! С една лапа само и теб ще съборя!

— Слизам, слизам, Лъвчо. Щом толкова искаш, нека се поборим. Но по-напред трябва там от онуй дърво клина да извадя. Ти си силен, виждам. Хайде, помогни ми! Пъхни предни лапи в цепката до клина, па напъни здраво! Клинът ще изскочи.