«Епитафии»

Ишаллах!¹ — ако е жив „Будилникът“, да дочака онова време, кога са преселват в лоното Аврамово нашите велики поети, нашите политически и икономически деятели и нашите фарисеи, то той ще им воздигне такива паметници, каквито не са воздигале дору и букурещките българе на Раковски. Тие паметници „Будилникът“ ще украси и имената на почившите ще обезсмърти със следующите от злато надписи:

Лежи намусено в гроблето

наш Петър Кучкин — базиргян,

стърчи му нагоре шкембето

като цял тулум с шарлаган.

Я плачете, я ридайте,

        вси български чада, —

няма вече кой да коси

        чуждата ливада;

няма вече кой да краде

        цванчета народни,

няма вече кой да бъде

        епитроп черковни!

Тука лежат кокалците

        на кир Михалаки, —

той имаше празна глава

        и дълги мустаки.

През река Лета в ладия харонска

отива в рай една глава конска.

        Господи, помени раба твоего доктора Простича.