Христо Ботев
Епитафии
Ишаллах!1 — ако е жив „Будилникът“, да дочака онова време, кога са преселват в лоното Аврамово нашите велики поети, нашите политически и икономически деятели и нашите фарисеи, то той ще им воздигне такива паметници, каквито не са воздигале дору и букурещките българе на Раковски. Тие паметници „Будилникът“ ще украси и имената на почившите ще обезсмърти със следующите от злато надписи:
На № 1:
Лежи намусено в гроблето
наш Петър Кучкин — базиргян,
стърчи му нагоре шкембето
като цял тулум с шарлаган.
Я плачете, я ридайте,
вси български чада, —
няма вече кой да коси
чуждата ливада;
няма вече кой да краде
цванчета народни,
няма вече кой да бъде
епитроп черковни!
На № 2:
Тука лежат кокалците
на кир Михалаки, —
той имаше празна глава
и дълги мустаки.
На № 3:
През река Лета в ладия харонска
отива в рай една глава конска.
Господи, помени раба твоего доктора Простича.
На № 4:
Изровен гробът с мотика,
сандъкът със злато обкован, —
вов него лежи владика —
тулум сос слама и катран.
Ум имал нявга в краката
и чувства топли в червата!
На № 5:
Тук почива тъпанарче,
сатирово чедо.
Спи, почивай, бре м…че, —
ти си бил говедо.
На № 6:
Тук е легнало сарафче,
хранено само сос трици, —
патриот беше клетото —
спечели двесте жълтици!
На № 7:
На № 8:
Найденов и Генович
са два философа, —
един има просен ум,
други празна кофа.
На № 9:
Бог да убие гърците,
че са рано попеле,
та събудиле Григорча,
да разточи зелникът:
дорде да го разточи,
девет села изгори,
дорде да го замеси,
осем попа разпопи,
дорде да го опече,
девет къщи разплака.
Кога седнале да ядат,
нещо крукна в зелникът;
секи вика — буба е,
Стоил вика — жаба е;
секи бяга нагоре,
Стоил бяга надоле;
всеки иде със уши,
Стоил иде без уши.
Информация за текста
Източник: [[http://liternet.bg|ЛитерНет]]
Публикация:
Вестник „Будилник“, бр. 2 от 10 май 1873 г.
Свалено от „Моята библиотека“ [http://chitanka.info/text/3679]
Последна редакция: 2007-10-26 08:00:00
1
Слава на аллаха.
(обратно)
2
Редактори на „Народност“ са били: един Иван, два Ивана, три Ивана. Един Ивана да не считаме, за да могат другите двама да разделят крайните сва стиха.
(обратно)
Комментарии к книге «Епитафии», Христо Ботев
Всего 0 комментариев