Добри Чинтулов
Патриот
Отколе слънцето заседна,
настана нощна тишина
и зад гората близоседна
погледна пълната луна.
Тя със зарите си огряла
върху зелената трева,
дружина вярна там седяла
с войвода патушна глава.
Прохладен извор там извира
като на огън варево,
а сянка длъгнеста простира
зелено буково дърво.
Войвода дума на дружина:
почакайте под този бук,
за малко време ще замина,
че пак ще ви намеря тук.
И стана той самси тогава,
на рамо пушка си качи,
на пояс револвер запава
и мигом се отдалечи.
Върви той бърже през гората,
минава много трапища
и се прехвърля през водата
в дълбоките им долища.
А по стръмнините нагоре
пъхти и в огън цял гори,
най-сетне с божията воля
достигна сини канари.
На върха веч като достигна,
да си почине той седна,
към юг очите си издигна
Комментарии к книге «Патриот», Добри Чинтулов
Всего 0 комментариев