«Църквата с наливното колело»

О. Хенри

Църквата с наливното колело

Лейкландс не фигурира в каталозите на модерните летни курорти. Самото селце, сгушено в ниските разклонения на Къмбърл а адската планинска верига¹ и край малък приток на река Клинч, наброява трийсетина къщи, разположени покрай изоставена теснолинейка. Човек неволно се пита дали релсите са се залутали насред боровата гора и са навлезли в Лейкландс от страх и самота или пък Лейкландс се е заблудил и се е сгушил покрай железопътната линия в очакване вагоните да го отведат у дома. Пита се още защо селцето е кръстено именно Лейкландс. Наоколо няма езера, а земите са толкова ялови, че не си заслужава да се споменават.

На половин миля от селцето се намира Игъл Хаус² — голямо, просторно старо имение, поддържано от господин Джосая Ранкин, за да предлага подслон на посетители, изявили желание да се насладят на евтин планински въздух. Забавно е как всичко в къщата се управлява не както трябва. Наместо да бъде ремонтирана в крак с времето, тя бе неизменен обект на какви ли не старовремски допълнения и бе потънала в онези създаващи уют немара и приятен хаос, които царят в собствения ви дом. При все това там получавате чисти стаи, вкусна и обилна храна, а вам се пада да свършите останалото с помощта на боровите гори. Природата е предоставила минерален извор, лозя и крокет… има дори и дървени вратички. Трябва да благодарите на Изкуството само за изпълненията на цигулка и китара, които се поднасят два пъти седмично на танците в селския павилион.