«Не бой се от нищо»

Дийн Кунц

Не бой се от нищо

На Робърт Готлиб, за чието въображение, всеотдайност и приятелство съм благодарен всеки ден.

Ний трябва да носим бреме

и разстояние да извървим.

Ний трябва да носим бреме,

а посоката е неизвестна.

Ний трябва да носим бреме

и никъде не можем да го оставим,

защото ние сме бремето, което носим

оттам дотук и оттук дотам.

Книга на преброените тъги

Първа глава

Здрач

1.

Телефонът на бюрото ми в осветения със свещи кабинет иззвъня и усетих, че предстои ужасна промяна.

Не съм психически болен. Не виждам предзнаменования и поличби в небето. Според мен линиите на дланта ми не разкриват нищо за бъдещето ми и не притежавам гадателски способности.

Но от няколко дни баща ми е на смъртно легло и след като прекарах предишната нощ до него, бършейки потта от челото му и слушайки затрудненото му дишане, разбрах, че няма да издържи дълго. Страхувах се, че ще го загубя и за пръв път през двайсет и осемте си години ще остана сам.

Аз съм единствен син, единствено дете. Майка ми почина преди две години. Смъртта й ме потресе, но поне на мама не й се наложи да страда от продължително заболяване.

Снощи, точно преди зазоряване, капнал от умора се прибрах вкъщи да спя. Но не спах нито дълго, нито дълбоко.