«Наследство»

Дядо Петър и баба Стоименка живееха в малка къщичка на края на селото. Една есен бабата се помина и остави дядо Петър на 75 години съвсем сам, защото през целия си живот нямаха рожби. От мъка ли, от старост ли, след месеци дядо Петър се повали на легло и нямаше кой да се грижи за него. Той започна да моли братовите си деца и съседи да му пазаруват, да го водят на лекар, да копаят и садят градината в големия двор, но никой от тях не се наемаше да върши толкова работа без пари. Старецът обеща, че който се съгласи да се грижи за него до края на дните му, ще получи в наследство къщичката с двете стаи и двора. Ала всички поклащаха глави и му отвръщаха: „Хората в града предлагат срещу гледане скъпи имоти, ти със селската си къщурка ли ще ни примамваш?“ Натъжи се сърцето на стареца и взе да моли Господ да го прибира при баба Стоименка на небето — не виждаше как ще се справя сам с възрастта и несгодите. Някой негов племенник му беше дал съвет да отиде в старчески дом, където срещу пенсията ще се грижат за него. Хубаво, но къде в големия град на 40 километра от селото чакаха дядо Петър с неговата беднотия?