«Тамплиерът»

Пол Дохърти

Тамплиерът

Анджела Франческоти посвещава тази книга на прекрасната си внучка Лучия Мария Франческоти.

Основни исторически личности

Папа Урбан II (1098–1099) — през 1095 година в Клермон поставя началото на Първия кръстоносен поход.

Водачи на франките

Адемар дьо Льо Пюи — Епископ на Льо Пюи в Южна Франция и представител на папата в кръстоносния поход.

Реймон дьо Тулуз — граф на Тулуза и херцог дьо Сен-Жил. Предводител на кръстоносците от Прованс, Южна Франция.

Боемунд дьо Тарант — Предводител на норманските кръстоносци от Южна Италия.

Годфроа дьо Буйон — Предводител на войска от кръстоносци от Лотарингия и Германия.

Робер Нормански — син на Уилям Завоевателя и херцог на Нормандия; един от предводителите на кръстоносците от Северна Франция.

Робер Фландърски — граф на Фландрия; един от предводителите на кръстоносците от Северна Франция.

Етиен дьо Блоа — граф на Блоа; един от предводителите на кръстоносците от Северна Франция.

Юг дьо Вермандоа (Юг дьо Пари) — граф на Вермандоа, Северна Франция и брат на крал Филип I Френски.

Танкред дьо Отвил — племенник на Боемунд дьо Тарант.

Бодуен дьо Булон — граф на Булон; брат на Годфроа дьо Буйон, властолюбив и жаден за почести.

Пиер Отшелника — харизматичен проповедник и предводител на Народния кръстоносен поход.

Пиер Бартелеми — провансалски ясновидец, който „открива“ свещеното копие в Антиохия.

Юг дьо Пайен и Годфроа дьо Сент Омер — приятели, френски рицари, участници в първия кръстоносен поход и впоследствие основатели на Ордена на Храма.

Реймон Пиле — провансалски военачалник от армията на Реймон дьо Тулуз.

Готие дьо Санз-Авоар — господар на Боаси.

Гийом Льо Шарпантие — френски военачалник, отличил се със своята жестокост.

Византийци и арменци

Алексий I Комнин — император на Константинопол (1081–1118); основател на великата династия Комнини.

Мануел Бутумитес — гръцки пратеник, сложил край на обсадата на Никея.

Татикий — гръцки военачалник, който съпровождал франките до Антиохия.

Торос — арменски управител на град Едеса; осиновява Бодуен дьо Булон, който по-късно става негов убиец.

Фируз — арменски командир от Антиохия и предател на Антиохия.

Мюсюлмани

Килидж Арслан — селджукски султан на Рум в Мала Азия.

Яги Сиян — градоначалник на Антиохия.

Ридуан от Алепо — селджукски управител на град Алепо в Сирия. Тръгнал с военни подкрепления за мюсюлманските бойци в Антиохия.

Атабег Карбука — емир на Мосул и прославен военачалник. Предвождал многочислена мюсюлманска войска, отправила се на помощ на Антиохия.

Ифтикар — фатимидски управител на Йерусалим.

(обратно)

Бележка на автора

Книгата „Тамплиерът“ е създадена както въз основа на документални източници, така и по многобройни писмени свидетелства на хора, които са прекосили Европа, за да участват в превземането на Йерусалим през юли 1099 година. Докато пишех, се стараех да остана верен на стила на свидетелствата и езика, с който са предадени. В друга бележка в края на книгата отново се коментира това изключително събитие, белязало световната история и породило последствия далеч напред във времето. Голям брой армии от кръстоносци потеглили от Франция, Италия и Германия към Константинопол, после пресекли земите, които днес са част от съвременна Турция, поели на юг и навлезли в Сирия и Палестина. Походът на основната армия, предвождана от Реймон дьо Тулуз, не е така сложен — преминали през северната част на Италия, после по Виа Егнация¹ по адриатическото крайбрежие към земите на Гърция. Приложих и две карти, за да дам по-ясна представа за двете най-важни събития от Първия кръстоносен поход: обсадата на Антиохия през 1098 и тази на Йерусалим през 1099 г. Представен е и списък на основните исторически персонажи, а разказът за техните действия се основава на свидетелства на очевидци. Придържах се и към най-общото разделение между двете противопоставящи се култури в Средновековието. Изповядващите исляма са наричали „франк“ всеки роден из земите на Западна Европа. Съответно повечето европейци не са познавали различията между отделните религиозни течения в исляма и са използвали названието „турчин“ или „сарацин“, за да назовават своите противници.

(обратно)

Пролог

Абатството Мелроуз, Шотландия

Празника на свети апостол Яков, 25 юли 1314

Regis Regum rectissimi prope est dies domini.

Денят на Господа, най-справедливия владетел, наближава.

„Съдният ден“, свети Колумба

Монахът вдигна покритата си с качулка глава и през тесния като процеп прозорец насочи погледа си към дивата пустош на Мелроуз. Идваше краят на жътвата, а работата по неговата задача едва започваше тук, в кулата на здраво укрепената господарска къща. Погледът му обходи стаята и спря на спретнато подредените купчини сметководни книги, описи, хроники, писма и бележки: всичките тези документи бяха събрани от библиотеките на ордена на Храма и донесени тук през лятото на лето Господне 1314.

— Всичко, което успяхме да откраднем или купим — тихо продума старата жена, както си почиваше на рогозката, зареяла поглед през малкия прозорец в нишата. Дори не си направи труда да се обърне.

— Consummmatum est — дойде краят. Научихте ли новините, братко Анселм?

Младият цистерианец се прокашля и кимна. Наясно беше защо е в тази кула. Над подвързано в кожа и инкрустирано със злато Евангелие, прикрепено с верига към аналой² в средата на стаята, беше положил клетва за мълчание.

— На миналия деветнайсети март — нечуто заговори старицата — Жак дьо Моле, Велик магистър на Храма и Жофроа дьо Шарни, отговорник за Нормандия, изгоряха на кладата на Ил дьо Франс. Бяха невинни…

Старицата закуцука към брат Анселм и му се усмихна.

— Абатът — тя се надвеси над него и внимателно помилва гладкото лице на монаха — те е освободил от задълженията ти — посочи с ръка около себе си, — за да подредиш и свържеш последователно всички тези документи в един общ свитък. Хроника на Ордена на Храма от времето на неговото създаване до самия му край.

Макар и немощна на вид, тя сграбчи ръката на Анселм при китката с изненадваща сила. Светлосивите й очи се впиха в неговите.

— Ние с теб сме роднини, Бенедикт. Носиш свещената кръв на рода дьо Пайен, основателите на ордена.

— Domina³, как да събера в един свитък документите?

— Подреди ги в хроника — отвърна му старицата. Обърна се и се запъти към спретнатите купчини с ръкописи. — Вече си тук, братко. И ти като пророк Йезекиил в откровението за възкресението на мъртвите вдъхни живот и придай на тези изсъхнали кости плът и кръв.