«Корабът на страха»

Пол Дохърти

Корабът на страха

Тази книга се посвещава на Дейвид и Джак Съливан от "Бърч Хол", Копис Роу, Есекс.

Пролог

Timeo est summersus in undis.

Боя се от връхлитащите черни вълни.

Средновековна елегия

12 октомври 1300 г.

Денят на свети Едуард Изповедника

Онези, които преброждаха морските пътища, водещи от крайбрежието на Корнуол през Ламанша, нагоре към острите скални зъбери на Фарнбъро Хед, където вълните се разбиваха с чудовищен грохот, често си повтаряха молитвата: «От ужасите на морето и неговите ненаситни чудовища, Domine libera nos — Боже, избави ни». Ала никое морско чудовище не всяваше такъв ужас, както гледката на вирнатия нос, високата като замък кърма, бойните платформи и другите военни съоръжения на бързоходния, със здрави платна тримачтов кораб «Ярост». Страховитите нощни бури, ветровете с чудовищна сила, грамадните вълни бледнееха пред бързия, див и безжалостен «Ярост», под командването на Адам Блексток, някогашен жител на кралския град Кентърбъри.

Името «Ярост» подхождаше на кораба, който изникваше изневиделица, после изчезваше за миг, сякаш го скриваше зла, защитна мъгла, за да се появи отново в Хъмбър — устието на Темза, да закръстосва в търсене на плячка край Певънзи^[1] или някое от Петте пристанища