«Благонравните»

Величка Настрадинова

Благонравните

Никога няма да намериш жена без готов

отговор, освен ако се окаже без език.

Уилям Шекспир

Когато човек иска да убие тигър, той нарича това спорт;

когато тигърът иска да убие човек, наричаме това кръвожадност.

Джордж Б. Шоу

Марта Матева седеше и слушаше видеозаписа на монооперата „Ключ за Касандра“.

Тя сама изпълняваше тая опера от край до край.

Би трябвало да се предположи, че една близо петдесетгодишна дама, световноизвестна певица, ще слуша сериозно, съсредоточено и тайно ще си казва: „Това тук е направено превъзходно!“

Но стилът на Марта изключваше подобни действия. Тя пиеше кафе, вдигаше шум с лъжичката и досаждаше на мъжа си:

— Това според теб обой ли е или циганска зурна?… И чул ли си някога чисти корни, та и сега!

Матев не издържа. Стана и превключи телевизора.

— Щом се дразниш!

Марта бе готова да подеме кавга по тоя случай, но екранът до такава степен я изуми, че успя само да прошепне:

— Те ти, булка, Спасов ден! — и викна: — Ще го опухам! Ще ида и собственоръчно ще го опухам! Матьо, поръчай веднага билети за „Монте Алба“!

Матьо изумен загледа жена си. Тя посочи екрана зад гърба му. Той се обърна и видя… собствения си син. Двадесетгодишен красавец в екип на пилот от състезанията „Форум“.

Колата му — „Синият звяр“ — много подхождаше на стремителната му стойка.

Говорителят съобщаваше: