«Обяд в ресторант „Готам“»

Стивън Кинг

Обяд в ресторант „Готам“

Един ден, когато бях в Ню Йорк, минах покрай хубав ресторант. През витрината видях кака оберкелнерът води към масата им мъж и жена, които ожесточено спореха. Той забеляза, че ги наблюдавам, и ме възнагради с най-циничното намигване във вселената. Върнах се в хотела и написах този разказ. Работих върху него три дни, през които буквално бях обсебен от сюжета. Според мен се получи интересна история не заради смахнатия оберкелнер, а заради взаимоотношенията между съпрузите в развод. Посвоему те са по-смахнати от него. И то много повече.

Един ден се прибрах у дома след края на работния ден в брокерската къща, в която съм назначен, и на масата в трапезарията намерих писмо — по-точно бележка — от съпругата ми. Съобщаваше, че ме напуска, че ще подаде молба за развод, че в най-скоро време адвокатът й ще се свърже с мен. Седнах на стола до масата откъм страната на кухнята, няколко пъти препрочетох посланието и не вярвах, че това се случва в действителност. По едно време станах, отидох в спалнята и надникнах в дрешника. Беше празен с изключение на долнище на анцуг и майтапчийска тениска, подарена от някого, върху която с разкрачени букви беше написано „БОГАТА БЛОНДИНКА“. Отново се приближих до масата в трапезарията (която всъщност се намира в единия край на дневната — апартаментът се състои само от четири стаи) и отново прочетох шестте изречения. Текстът беше същият, ала едва след като надникнах в празния дрешник, започнах да вярвам, че не сънувам. От думите лъхаше студенина, най-отдолу жена ми не бе написала „С обич“ или „Късмет“, само едно безлично „Всичко хубаво“. Благоволила бе да напише и името си — Даян.