«Женският празник»

Лица

МНЕЗИЛОХ — тъст на Еврипид

ЕВРИПИД

СЛУГА НА АГАТОН

АГАТОН

ЖЕНА

ХОР ОТ УЧАСТНИЧКИ В ПРАЗНИКА ТЕСМОФОРИИ

ДВЕ ЖЕНИ

КЛИСТЕН

ПРИТАН

СТРАЖАР — скит

Действието се развива в Атина.

(обратно)

Пролог

Сцената представлява къщата на поета Агатон и храма на Тесмофорите.

Влизат Еврипид и Мнезилох.

МНЕЗИЛОХ (на себе си)

Ще съмне ли за мен, о Зевсе, някога?

Ще ме осмърти, от зори сме хукнали!

Кажи, преди да изхвърчи далакът ми,

къде ме водиш, Еврипиде, моля те!

ЕВРИПИД

Ненужно е да слушаш — със очите си

ще видиш!

МНЕЗИЛОХ

                Как? Кажи го пак. Не трябвало

да слушам?

ЕВРИПИД

                Да, което сам, с очите си

ще видиш!

МНЕЗИЛОХ

                А да гледам?

ЕВРИПИД

                                        Не, което е

потребно да се долови с ушите ти.

МНЕЗИЛОХ

Какъв съвет ми даваш! Много умен е!

Не трябва ни да гледам, ни да слушам, а?

ЕВРИПИД

Природно туй са две различни дейности.

МНЕЗИЛОХ

Кое, слухът и гледането?

ЕВРИПИД

                                                точно тъй.

МНЕЗИЛОХ

Как тъй различни?

ЕВРИПИД

                                На, разграничили се:

от Хаоса се отделил пръв Етерът,

и той създал животните във себе си;

измайстори око, с което трябвало

да гледат, според сферата на слънцето;

за слух пробил фунийка във ушите им.

МНЕЗИЛОХ

Фунийка? Да не виждам и не чувам, а?

О, радвам се, че го научих, бога ми!

Прекрасна вещ е ученият разговор!

ЕВРИПИД

Таквиз от мен ще чуеш много.

МНЕЗИЛОХ

                                                        Я кажи,

при всички тези добрини ще мога ли

да усвоя двукракото куцукане¹?

ЕВРИПИД

Ела насам и слушай.

МНЕЗИЛОХ

                                        Ей ме.

ЕВРИПИД

                                                Виждаш ли

вратичката, хей тази?

МНЕЗИЛОХ

                                        Мисля, виждам я,

о боже!

ЕВРИПИД

                Млъквай!

МНЕЗИЛОХ

                                Млъквам за вратичката.

ЕВРИПИД

И слушай!

МНЕЗИЛОХ

                Да, и млъквам за вратичката.

ЕВРИПИД

Тук обитава Агатон, прочутият,

трагикът.

МНЕЗИЛОХ

                Агатон? По-точно кой е той?

Аз знам един… А, черният, борецът ли?

ЕВРИПИД

Не, друг един…

МНЕЗИЛОХ

                                Не съм го виждал никога.

Брадатият?

ЕВРИПИД

                        Не си го виждал никога?

МНЕЗИЛОХ

Не, мисля, че не съм го виждал, бога ми!

ЕВРИПИД

Прекарал си го, но не знаеш, сигурно.

Вратата на Агатон се отваря.

Но я да се отдръпнем, че слугата му

излиза. Носи огън, клонки миртови —

във жертва на поезията, види се.

Скриват се.

СЛУГАТА (от прага на къщата, тържествено)

В благочестие нека народът мълчи,

като сключи уста. В господарския дом

се намира на Музите сонмът, и той

в този миг съчинява поема.

Нека сдържа дихание кротък ефир,

нека тъмнозелена морска вълна

не звучи…

МНЕЗИЛОХ (тихо)

                        Барабам²!