Великият воин и бард шотландски син на легендарния Фингал
Върни се, ден на меча, при своя бард забравен,
покъсаната арфа наново тук свържи,
разискряй в стари жили кръвта на род прославен,
завета си прощален в сърцето ми сложи!
Последната въздишка отвей от моите устни,
предсмъртната ми горест — с надежда утеши,
като елен аз скоро главата ще отпусна,
улучен от ловеца, що нивга не греши!
Днес будят ветровете нечакани знамения,
като ранен се мята студений океан,
над облаците пеят душите на Морвения,
забързали ездачи към слепий Осиян!
Те бързат да ме вземат, безсмъртните витязи,
бойците на Фингала, десници от гранит,
сърца, що гневно вият из вражески талази,
и светят из мъглите, през бронзовия щит!
Познайте, бранни братя, в тоз божек — Осияна,
кръвта на барда пее, по арфата звучи,
не питайте кога съм получил тия рани,
защо гледецът падна из орлови очи!
Не питайте чий хвърлей прострелна таз десница,
в неравна сеч въртяла Фингаловия меч,
а чуйте в равнините завилата вълчица,
забухалия бухал и кобната му реч!
Крале на боевете, на щитове ломачи,
сторете нова клетва над меча си могъщ,
Комментарии к книге «Умиращият Осиян», Теодор Траянов
Всего 0 комментариев