Знам един слон, голям като… слон!
Казва се Хобо Стотонски.
Всичко си има — като на слон.
Само че ум няма слонски.
Слон — от главата, та до петите,
от слонова кост са му даже зъбите!
Хоботът — прекрасен, ушите — огромни!
Едно няма слонско — че нищо не помни.
Поканил две гну и един кашалот
във пет на белот.
Пристигат, викат: „Хобо, привети!
А, няма го вкъщи. По-късно минете!“
Той си излязъл! Той ги забравил!
(У Крокодилови се отбил
на домашна вода от Нил. )
В какво положение ги е поставил!
Син има Хобо и дъщеричка —
възпитано слонче и мила слоничка,
и таткото страшно обича децата,
но всеки път им греши имената.
Синът се казва Бялото слонче,
татко му вика: „Синьо балонче!“,
а дъщеря му е просто Умба,
тръби баща й: „Хей, Тумба!… Лумба!“
Даже когато сам се представя,
своето собствено име забравя
и често казва Хобо Стотонски:
„Приятно ми е — Хохо Бонбонски!“
Жена му (сякаш шест жени има) —
той не й помни малкото име;
та един ден и идва до гуша:
Комментарии к книге «Хобо», Юлиан Тувим
Всего 0 комментариев