«Нецелунатите момичета»

Владимир Башев

Нецелунатите момичета

Посвещавам на Вера

ПЪРВО ВСТЪПЛЕНИЕ

Аз разкъсвам студените обръчи

на случайни и кратки обичи,

аз отново съм юноша, който

невъзможно танцува валс.

И през гъсти, наситени облаци

от забравени чувства и образи,

търся вас, търся именно вас!

Това не е любовно признание.

Безвъзвратното разстояние

на години, които препускат,

знам — завинаги ни дели.

Но когато се гледам в упор,

всеки малък спомен е укор,

който може да окрили!

Аз поглеждам назад, където

в едно минало, вече отнето,

виждам доста от своите формули,

с етикета на трайност по тях,

да излизат не толкова трайни,

вместо истини — по-скоро тайни,

граничещи нейде до грях.

Дали честен бях или лъжех,

аз не зная, но съм ви длъжен —

аз допусках сами да се лутате

с разболяна от чакане гръд

и до вашето рамо да няма

едно силно другарско рамо —

така нужно на кръстопът!

Вий ме търсехте. И ме чакахте.

А аз бързо изчезвах някъде,

незабавно отивах другаде,

да намеря спокоен миг

вън от вашите скрити викове,

и приличах в такива мигове

на избягал от фронта войник.

Вий мълчите. Защо мълчите!

Аз дори не ви виждам очите!

Бяхме свикнали да гласуваме

само „за“ или само „против“.