«Удивителна история с шапки»

П. Г. Удхаус

Удивителна история с шапки

Един Образ се подвизаваше със счупен крак в болницата в резултат на безуспешен опит да мине със спортната си кола през Марбъл арч¹, вместо да я заобиколи, а милосърден Симпатяга бе наминал да го види как е и да му съобщи последните новини. Завари Образа да играе на карти с медицинската сестра, така че приседна на ръба на леглото и взе да си зоба от гроздето. Образът го попита какво ново в големия свят.

— Ами — започна Симпатягата, като си откъсна още едно зрънце, — най-бистрите умове на „Търтеите“ още си блъскат главите и се опитват да разгадаят мистерията с шапките.

— Това пък какво е?

— Ама ти какво — нищо ли не си чул?

— Нито дума.

Симпатягата бе сразен. От изненада нагълта две зърна грозде наведнъж.

— Цял Лондон е потресен. Преобладава мнението за намеса на четвъртото измерение. Нали ги знаеш тези работи — става нещо по-така и отиваш да се посъветваш с някой голям ум, а той клати глава и заявява: „Ясно! Четвъртото измерение!“ Просто се учудвам как може никой да не спомене и дума пред теб за тази тайнствена история.

— Ами ти си първият ми посетител. Каква е тази история? За каква шапка става дума?

— Шапките са две. Отляво надясно — на Пърси Уимбълт и на Нелсън Корк.

Образът кимна интелигентно.

— Сега разбирам. Едната, значи, е на Пърси, а другата на Нелсън.

— Точно така. Общо две шапки. По-точно цилиндри.

— И какво им е тайнственото?

— Ами Елизабет Ботсуърт и Даяна Пънтър твърдяха, че не им били по мярка!

— Случва се понякога с шапките.

— Но, моля те! Тези бяха поръчани при Бодмин!