«Изгубеният брат»

Дейвид Морел

Изгубеният брат

„На легиона от изчезнали, на отряда от прокълнати.“

Ръдиард Киплинг

Първа част

1

Когато бях хлапе, малкото ми братче изчезна. Сякаш потъна вдън земя. Казваше се Пити и изчезна, докато се прибираше с велосипеда си от игра на бейзбол след часовете. Игра, в която не взе участие, понеже беше твърде малък — по онова време аз бях навършил тринадесет, но той бе само на девет. И постоянно вървеше по петите ми, защото ме боготвореше. Останалите момчета не искаха да се мотае в краката им, затова му казах „Махай се, отивай вкъщи!“. Още помня колко огорчено ме изгледа, преди да се качи на колелото си и да го подкара — мършаво хлапе с щръкнала коса, очила, скоби на зъбите и лунички, облечено в широка тениска, торбести дънки и гуменки — тогава го видях за последен път. Преди четвърт век. А сякаш беше вчера.

Когато стана време за вечеря, а Пити все още го нямаше, майка ми се обади по телефона на приятелите му от квартала, но никой от тях не го бе виждал. Двадесет минути по-късно баща ми позвъни в полицията. Най-големите му опасения (поне до този момент) бяха, че брат ми е бил блъснат от автомобил, но полицейският диспечер му каза, че не е имало пътно произшествие с дете на колело. После обеща, че ще го уведоми, ако научи нещо и че междувременно ще изпрати няколко патрулни коли да потърсят Пити.