«Срам за троянци прославени и пълногръди дарданки…»

Величка Настрадинова

Срам за троянци прославени и пълногръди дарданки…

Щом като тъй се потрудиха, седнаха те на гощавка,

никой от нищо лишен не остана на пира им равен,

свойта охота за вино и ядене щом утолиха,

юноши с вино напълниха кратери чак до венеца,

чаши наляха и редом раздаваха щедро на всички.

Целия ден непрестанно те молеха бога със песен…

ОМИР, „ИЛИАДА“

Молеха бога!

Защо им трябваше да ме молят? И въобще от къде на къде „бог“?

Разбирам, на това стъпало на развитие всяко мислещо същество има нужда от светъл пример. Ето защо жителите на тая планета са го сътворили във въображението си и са ги нарекли „бог“. Това е добре. Спомага за усъвършенствуването им.

Но на мен ми е малко неудобно постоянно да служа за пример.

Когато долетяхме тук и хората на часа ни обявиха за богове, ние опитахме да ги разубедим, но от това произлезе само нова бъркотия — хората веднага измислиха, че старият бог Кронос е свален и властта на Олимп е завзета от нови богове.

Ние отначало приемахме всичко на смях. Даже си устроихме нещо като карнавал, където всеки играеше ролята, съчинена му от човеците.

След това май се увлякохме и … измисленото стана истина.

И така ние нямахме възможност да се върнем на Елисея, заселихме се на Земята и влязохме в общение с жителите й.

Най-близките ни съседи са елините. С тях бяхме в най-тесен допир. А щом децата от смесените бракове между „богове“ и хора ни нарекоха майки и бащи … ние съвсем се размекнахме.