«Маската»

Джейн Ан Кренц

Маската

Първа глава

Тя съвсем не бе жена, с която би започнал връзка.

Джейс Ласитър се бе отпуснал тихо в удобния ратанов стол с висока облегалка и я наблюдаваше с присвити очи. Непознатата се бе настанила от другата страна на откритата тераса в заведението, близо до парапета. Облегалката на стола я закриваше отчасти, но личеше, че оглежда напрегнато и много нетърпеливо всички мъже, които влизат в бара, а след като й станеше ясно, че поредният клиент няма да седне на нейната маса, тя сякаш си отдъхваше.

Очевидно чакаше някого, помисли си Ласитър, и този някой беше мъж. Обзе го необяснимо притеснение. Дали ставаше въпрос просто за познат, или за някой по-специален мъж? Тук, на Сейнт Клер, тя бе на няколко хиляди километра от дома и отдалече й личеше, че не бе местна. Да не би да бе туристка, примамена на ваканция в Южния Пасифик, ала разочарована от услугите на туристическата агенция? Може би щеше да се окаже жена, уредила си тайна среща с любовник някъде в тропиците.

Май беше това. Сигурно затуй се оглеждаше така напрегнато, щом някой влезеше в „Змията“. Едва ли нещо друго би я накарало да влезе в бар, посещаван главно от местните, познат на малцина туристи, открили за пръв път Сейнт Клер. Така нещата се връзваха.

Защо ли това обяснение не му хареса?

Джейс сви презрително устни и посегна към чашата с ром. Подобни иронични гримаси съвсем не бяха в стила му. Не бяха типични за него и излишните движения. Джейс Ласитър създаваше впечатление на дебнещ звяр, присвил се в покоя, който на пръв поглед излъчваше.

Затова пък жената, седнала сама в бара, не успяваше да седи спокойно. Личеше, че бе напрегната, нервна и много уязвима.

Съвсем не бе от жените, с които би пожелал да легне. Защо тогава не успяваше да откъсне очи от нея?