«Точно в полунощ (Встъпителна бележка)»

Стивън Кинг

Точно в полунощ

Встъпителна бележка

В пустинята

видях човек — гол, озверял,

клечеше на земята,

и стискаше сърцето си,

и го ядеше.

— Добро ли е, приятелю? — му казах аз.

— Горчиво е — отвърна той.

— Но ми харесва,

защото е горчиво

и е мое.

Стивън Крейн

Ще те целувам, момиче, и ще те прегръщам,

И ще направя всичко, което ти казах

в полунощния час.

Уилсън Пикет

Ей, я вижте — всички сме тук. Пак сме тук. Надявам се, че сте щастливи поне наполовина колкото мен, че сте тук. Та като ви го казвам, се сещам за една история, и понеже разказването на истории е това, с което се препитавам (и се поддържам в добро здраве), ще ви разкажа и тази.

Преди известно време тази година (пиша тези редове през юли 1989) се бях проснал пред телевизора и гледах мача между „Бостън Ред Сокс“ и „Милуоки Брюърс“. Робин Йънт от „Брюърс“ стъпи в кръга и бостънските коментатори започнаха да се удивляват, че бил малко над трийсетте.

— Робин играе толкова отдавна, че понякога ми се струва, че е помагал на Абнър Дабълдей¹ да начертае първите линии около полето — каза Нед Мартин, когато Йънт влезе в правоъгълника, за да играе срещу Роджър Клемънс.