«Големият преден двор»

Хайръм Тейн се събуди и се изправи в леглото си.

Таузър лаеше и драскаше по пода.

— Млък! — каза Тейн на кучето.

Таузър наостри смешните си уши към него и пак захвана да лае и дращи по пода.

Тейн разтърка очи, после прокара ръка в рошавите си нестригани коси. Подвоуми се дали да не си легне отново и да се покрие през глава със завивките.

Но се отказа, щом Таузър лаеше така.

— Какво те е прихванало? — попита той кучето, без да скрива гнева си.

— Уъф! — отвърна Таузър, продължавайки упорито да дращи по пода.

— Ако искаш да излезеш — каза Тейн, — трябва само да си отвориш външната врата. Знаеш как се прави, не ти е за първи път.

Таузър престана да лае и се отпусна на пода, наблюдавайки как стопанинът му става от леглото.

Тейн облече ризата и нахлузи панталоните, но не се обу.

Таузър пристъпи лекичко към един от ъглите на стаята, наведе влажния си нос до пода и го подуши шумно.

— Мишки ли има? — запита Тейн.

— Уъф! — по-силно отвърна Таузър.

— Не си спомням да си вдигал някога такава врява заради една мишка — зачуди се Тейн. — Трябва нещо да не си наред.

Навън беше красиво лятно утро и слънчевите лъчи навлизаха през отворения прозорец.

Денят е чудесен за риба, помисли си Тейн. После си спомни, че трябва да отиде да огледа онова старо легло с четири табли от клен, за което бе чул, че се продава някъде по пътя за Уудмен. Много е вероятно, каза си той, да му искат два пъти повече, отколкото струва. Стана така, че човек не може да спечели някой и друг долар. Всички започнаха да разбират от старинни мебели.

Тейн стана от леглото и тръгна към всекидневната.

— Ела тук! — повика той кучето.