Другари мои, паднали
сред кървавия бой!
На вас аз посвещавам
трудеца слаби свой;
на ваща памет свята,
на ваще имена —
песните си печални,
излезли от душа.
Не паднах аз кат вазе
в неравната борба,
която ний вдигнахме
за наща свобода.
Сляп случай ме запази
от сърпа на смъртта,
и днеска пак съм скитник
по чуждата земя.
И пак съм азе в Влашко,
пак в тоя същи град,
от дето ний тръгнахме
на подвиг чист и свят.
Тук всичкото все тъй е,
както беше тогаз,
но няма само, братя,
по-многото от вас.
Едни от вас паднаха
на бойното поле,
на шията на други,
пристегнаха въже,
а някои изгниха
във турски хапсани,
а други смърт ги срещна
в студените води…
Почивайте веч сладко
вий в хладната земя,
и ваще гърди мъжки
не гложди веч скръбта,
Комментарии к книге «На моите другари», Стефан Стамболов
Всего 0 комментариев