«Хулигани»

Посвещения:

Посвещавам тази книга на Вирджиния, любовта на моя живот.

На Майкъл Парвър, за неговата подкрепа и приятелство в трудните моменти, и най-вече заради Стик.

И на баща ми, най-добрия и любящ човек, когото някога съм познавал, който почина преди книгата да бъде завършена.

Благодарности:

Искам да изкажа огромната си благодарност на семейството си и приятелите ми за тяхната непрестанна подкрепа и кураж, който ми вдъхваха: на мама, Темпъл, Кати, Джон и Кейт, Бил, Мелиса и Дейвид, Стан и Ивон, Боби Бърд, Карол Джакович, Мерилин Парвър, Майкъл Ротшилд, Били Уолъс, Франк Мацола, семейство Харисън от Лукаут Маунтийнс, Марк Вон, Барбара Томас, Джак и Джим.

На моя верен приятел, Дон Смит, чиито духовитост и смелост винаги ми помагаха.

На моя добър приятел, К.Х. Харис „Авера“, от Държавното съкровище, за неговата безкористна помощ при изясняването и на най-дребните детайли, на съпругата му Джоан, и дъщеря му Робин.

На директора Чарлз Ф. Ринкевич, заместник-директора Дейвид Маккинли, Кент Уилямс, Чарлз И. Нестър, Морис Гродски, и другите служители от Центъра за обучение по федерално право и неговото прилагане към Държавното съкровище, Брансуик, щата Джорджия, за тяхната незаменима техническа помощ.

Джордж Джентри и много други мъже служили във Виетнам и споделили опита и чувствата си с мен.

На Джордж, Бил, Беър, Б. Л., Нанси и Славко, Санди, Джим, Франки и Джингъл, Лари, Ейвърет, Тед, Майк, Кърт, Ричард, Рут, Дейтън, и всички мои приятели и познати на починалия голям човек Хигдън от остров Сейнт Саймънс, щата Джорджия, загдето споделиха имената си, приятелството си, времето и опита си с мен.

На моя редактор, Питър Гетърс, човек с изумителна проницателност, и на Сюзън и Одри, и на останалите от брилянтния му екип.

На Марк Джаф, за непресъхващата му вяра.

На Айрийн Уеб, моята любимка и удивителна жена.

И на безценния ми приятел, Оуен Ластър, веднъж и завинаги, герой от царството на мечтите.

Страницата със схемата на отдела за специални операции

Джейк Килмър, специален агент на Хладилника (ФБР)

Мики Парвър, известен също така и под прозвището Стик (Прът, пръчка, остен — англ. Б. пр.)

Лейтенант Били Моорхед „Холандеца“, шеф на отдела за специални операции

Чарли Флауърс „Едноухия“

Муфалата Хлапака

Панчо калахън

Луис Каубоя

Ернесто Сапата „Милия“

Джон Ланг „Акулата“

Ник Салваторе

Синсинатската Триада

Франко Талиани — „Бос на босовете“

Ники Стинето — Enforcer

Лио Костело — Юрисдикция, Финанси

Джони Драганата — Адвокат

Лу Коен — Счетоводство

Антъни Брониката — Наркотици

Рико Стизано — Хазарта

Тони Логето — Лихваря

Джони О’Брайън — Проституция

Туна Чевос — Наркотици

Авторът:

Уилям Дийл е бивш репортьор на Атланта Конститюшън и някогашен главен редактор на Атланта Магазин. Той е автор на книгите Машината на Шарки, Хамелеон, Хулигани и Тай-хорс. Живее на крайбрежието на Джорджия със съпругата си, Върджиния Гън. Неговата последна книга е 27.

(обратно)

„Рибата вярва на водата, а в същата тази вода после я сготвят.“

Хаитянска пословица

(обратно)

УВОДНИ БЕЛЕЖКИ

ДЮНТАУН

Дюнтаун е град изкован от революционери, изчукан и оформен от вагабонти и бунтари, и обучен на добри обноски от префинени дами.

Дюнтаун е елегантност и спокойно очарование, булеварди с безкрайни редици от азалея, и открити крайречни променади, паркове и тесни улички; град на площадите; стоманени конструкции и балюстради, жалузи и капандури, галерии с колони и камбанарии покрити с безвкусна позлата; тухли, стабилност и мидени черупки под стъпалата; крайбрежен квартал с масивни стени и груба настилка, гигантски жалузи с огромни панти и вити стълби и сводове от ковано желязо; клаустрофобична гледка, създавана от товарните кораби пълзящи по реката само на една ръка разстояние от минувачите, място, където чайките крещят на червеношийките.

Това е град, чийто пулс се променя неуловимо квартал след квартал, също както и архитектурата им; град с училищни сгради, църкви и таверни от седемнадесето столетие с вентилатори по таваните и витрини на Тифани, двуетажни атриуми, мансардни прозорци, Викториански стълбища и класически английски прозорци и големи, елегантни имения от епохата преди Гражданската война, спотайващи се сред покрити с мъх дъбове и змиеобразни лози.

Дюнтаун представлява една разходка през осемнадесети век, чиято история е илюстрирана върху надгробните послания:

ТУК ПОЧИВА ДЖЕНИФЪР ГОУЛДСМИТ

ЛЮБЯЩА СЪПРУГА НА ДЖЕРЕМИ, КОЯТО ПОЧИНА ОТ ЧУМАТА ПОГУБИЛА ТОЛКОВА МНОГО ХОРА ПО ТЕЗИ ЗЕМИ ПРЕЗ ГОДИНАТА НА НАШИЯ ПОВЕЛИТЕЛ, 1744 или

ДЖЕЙМС ОЛИВЪР

ОСТРОУМЕЦ С ГОРЕЩА КРЪВ ЗАГИНАЛ НА 22 ГОДИНИ В ДУЕЛ С ЛЕЙТЕНАНТ ЧАРЛЗ МОРЕЙ, ИЗВАДИЛ ПО-ОСТЪР ЕЗИК И ПО-БЪРЗ ПИСТОЛЕТ ОТ НЕГОВИЯ.

Това са неговите предци. Оцелелите сформират брокерите на властта в града, владетелите на кралството, диктуващи една архаична социална структура, несменяема и очертана от своята метафора, Клуб Дюн, ограничена от елита притежаващ най-старото богатство с най-дълбоки корени, секвестирал го от епохата в продължение на повече от столетие.

Така годините са подминали Дюнтаун, оставяйки след себе си едно истинско съкровище: крепостно право от осемнадесети век, чиято история тръпне от разкази за призраци, за войни и кавги и плячкосани съкровища заровени по накъдрените брегове на Атлантика; чийто народ притежаваше наследството и независимостта на островитяните, в чиито жили течеше кръвта на ирландски въглекопачи, испански капери, хаитяни и ямайци, и на индианци от племето чероки приковано в резерватите.

Неговите заливи, мочурища и реки все още дават линия на един град образуван от острови: Али, Скидъуей, Тандърхед, Бъканиър, Оушънбай, Сий Оуът, и изпълнения с копнежи изпълзял сякаш изпод страниците на Великия Гетсби Остров на въздишките, любимо място на богаташите, на старинните къщи, спокойни на фона на морските лагуни, където пред човешкия взор можеше да се изправи без никакви усилия някой Джей Гатц, втренчен в предупредителната светлина на пристана от Нос Дейз.

Миналото е навсякъде, вслушай се само, и ще разбереш, че това не е вятърът, а нашепващият призрак на отминалата година. Това, което за света вече е история, за Дюнтаун е самата реалност.

ВЪВЕДЕНИЕ

Разходка през Дюнтаун

ДЖ. ТОМПСЪН, 1972 ГОДИНА

(обратно)

(обратно)

ПРОЛОГ

До разсъмване оставаше по-малко от час. Малкият траулер напредваше на север. Течеше осмият ден откакто бяха напуснали Кумана, Венесуела. Внезапно капитанът на четиричленния екипаж пръв забеляза мигащата тревожно червена аварийна светлина върху мачтата на платноходката. Бяха на около миля от нея когато я зърна. В този момент траулерът се намираше на десет мили навътре в морето и на тридесет и пет мили североизточно от Фернандина, Флорида. Капитанът не откъсна половин час поглед от светлината, а през това време ръждясалото му корито приближаваше яхтата.

В сивия здрач, предшестващ изгрева на слънцето, вече бяха съвсем близо до замрелия съд, любимата играчка на богатите мъже.