«TPM и свободните лицензи»

Това е опит за изясняване на някои въпроси около съвместимостта между Digital Rights Management (DRM) / Technological Protections management (TPM) и свободните лицензи.

Много от написаното е азбучни неща за повечето хора. Забелязал съм обаче, че при обсъждане на сложни проблеми тези части често биват забравяни.

Не претендирам за пълнота — не всеки конкретен случай ще пасва на обясненията по-долу до степен да е очевиден за всеки. (Всъщност, надали е възможно да бъдат обхванати всички възможни случаи, или пък нещо да бъде направено очевидно за всеки.) Но би трябвало написаното да е добра база за отговаряне на въпроси, които сега изглеждат сложни и разделят свободното общество.

Дефиниции

Свободно и несвободно

Универсална дефиниция няма. За целите на тази дискусия ще използвам четирите принципа на Столмън, дефинирани за компютърни програми:

1. Потребителят е свободен да използва програмата;

2. Потребителят е свободен да изучава програмата;

3. Потребителят е свободен да модифицира програмата;

4. Потребителят е свободен да разпространява програмата, в модифицирана или немодифицирана форма.

Принцип 2 предполага, че предпочитаната за изучаване, редактиране и модифициране форма на програмата, нейният изходен код, да бъде напълно достъпна.

Принцип 3 предполага, че модифицираната програма също ще подлежи на същите свободи: няма смисъл да си посолиш храната, ако после ще ти е забранено да я ядеш.

Принцип 4 в някои случаи може да изисква разпространяваната програма също да подлежи на същите свободи. (Лицензите, които налагат това изискване, биват наричани copyleft лицензи.)

Ако в даден случай и четирите принципа са валидни, този случай ще бъде дефиниран като свободен. Иначе той ще бъде несвободен.