«Вълк и човек»

Веднъж лисицата разказвала на вълка за силата на човека — нямало животно, което можело да излезе насреща му. Затова трябвало да си служат с хитрини, за да се пазят от него.

Вълкът отвърнал:

— Ако ми се случи някой път да видя човек, въпреки всичко ще се нахвърля върху него.

— Аз ще ти помогна да видиш човек — рекла лисицата. — Ела утре сутринта при мене, ще ти покажа един.

Отишъл вълкът рано-рано при лисицата и тя го завела до пътя, по който всеки ден минавал един ловец.

Най-напред се задал стар войник.

— Това ли е човек?

— Не — отвърнала лисицата, — не е това.

После минало малко момче, което отивало на училище.

— Това ли е човек?

— Не, то тепърва ще става човек.

Накрая се задал ловецът с пушка двуцевка на гърба и ловджийски нож на колана. Лисицата рекла на вълка:

— Ето виж, иде човек! Нахвърли се върху него, но аз ще се прибера в дупката си.

Вълкът се спуснал към човека, а ловецът, щом го забелязал, си рекъл:

— Жалко, че не си напълних пушката с куршуми.

Вдигнал пушката, прицелил се и изстрелял сачмите в главата на вълка.

Вълкът разкривил муцуната си от болка, но не се изплашил. Ловецът стрелял втори път, но вълкът и сега преглътнал болката и се нахвърлил върху ловеца. Тогава ловецът измъкнал лъскавия си нож и му нанесъл няколко удара отляво и отдясно. Заревал вълкът и цял окървавен, побягнал при лисицата.

— Е, куме — рекла лисицата, — как се справи с човека?