«Уникална възможност»

Освен огромния нос и зеленикавата кожа, у госта нямаше нищо необикновено.

За чест на Милт Кловиц трябваше да се каже, че видът на зеленото човече, нехайно опънало се във фотьойла, не го шашна. Затвори вратата на апартамента и кой знае защо метна шапката си на пода, вместо да я закачи.

— Вие сте зелено — започна Милт Кловиц в пълно самообладание.

Пришълецът сякаш се зарадва на проявената наблюдателност и хладнокръвие.

— Тъй верно — потвърди той. — Очаквахме да приемете този факт спокойно.

Кловиц се опитваше да запази приписваното му спокойствие на духа. Дори успя да седне, без коленете му да потреперят.

— Ние бяхме твърдо убедени, че земянин, възпитан от фантастичната литература на епохата си — гостът посочи със зелената си ръка любимите книги на Милт, — е готов да приеме нашата поява.

— Откъде…? — изстраданата думичка задръсти гърлото и прекъсна въпроса, но зеленото човече го разбра.

— Не знаете името на нашия свят. Ние сме твърде притеснени от вашето поведение.

— От моето ли? — подскочи Милт.

— О, не вашето лично… На вашия вид. Отдавна наблюдаваме с тревога човечеството и накрая стигнахме до единно решение.

— До какво решение?

— Вашите игри с атомното оръжие са заплаха за нашата безопасност. Поради това Съветът на Старейшините мъдро нареди да се вземат предпазни мерки.

— Мерки ли?

— Да се унищожи вашата планета. След шест хипосекун… Извинявайте, според земното време — след точно две седмици.

Милт почувства как избиват капчици пот по гърба му. Да не би пък да му се е причуло? Нима е възможно такова нахалство?