«„Белам! Телам! Селам!“ (Персийска приказка)»

Преди хиляди години живяло край града, който се нарича днес Испахан, в Персия, бедно семейство. Сиромасите имали земя, която раждала, колкото да ги нахрани. Но понеже се случвали неплодородни години, бащата трябвало да сече дърва, а майката — да бере цветя и да ги продава.

Един ден бащата паднал болен. Той повикал сина си и му казал:

— Синко, виждам, че няма да живея дълго. След смъртта ми ти ще се грижиш за сестра си и майка си. Едно ще те моля: обещай ми, че няма да продаваш земята, дето си се родил. Тоя имот е останал от бащи, деди и прадеди. Предречено ни е, че един ден в тая земя ще порасне нещо, каквото няма още на земята.

— Добре, татко — рекъл момъкът, — обещавам ти.

Бащата издъхнал няколко дена след това. В съседство с това семейство били земите на един голям богаташ и благородник. Той отдавна бил намислил да откупи тая земя, за да прокара през нея път към своята лятна къща, дето обичал да кани приятели — да отиват на лов. Тоя благородник пращал вече няколко пъти своя домакин да се пазари със стопанина на земята, но оня не искал да я продаде. Още на другия ден след смъртта на бащата домакинът на богаташа отишъл при сина:

— Господарят ми иска да купи твоя имот. Колко искаш за къщата, градината и нивата?

— Не са за продан — казал синът. — Докато съм жив, те ще бъдат на нашия род.

— Не бъди упорит като баща си! — рекъл домакинът. — Моят господар ти дава хиляда жълтици, макар че имотът не струва и петстотин.

— Не мога да го продам. Дал съм клетва на баща си.

— Хиляда и петстотин жълтици.

— И за толкова не го продавам.

— Две хиляди.

— Не.

— Тогава сбогом. Ще се каеш, че си бил тъй твърдоглав, но ще бъде късно.