«Персийското момче»

Ако някой има право да бъде оценяван според критериите на своето време, то това е Александър.

Херман Бенгтсън: Гърците и персийците

Първа част

Походът на Александър

1

За да не би някой да предположи, че съм син на съвсем неизвестен човек, продаден от баща си през някоя сушава година, мога да ви кажа, че нашият род е много стар, макар и да свършва с мен.

Баща ми беше Артембарес, син на Араксис от Пасаргадите — древното племе на Кир II¹. Трима от нашето семейство са се сражавали за него, когато е налагал властта си над мидийците², а земите си, разположени на хълмовете западно от Суза³, владеем от осем поколения. Бях на десет години и вече изучавах воинския занаят, когато ме отвлякоха.

Крепостта ни, стара колкото и нашия род, беше разположена върху скали и сякаш се срастваше с тях. От там баща ми често ми показваше реката, виеща се през зелените равнини към Суза, града на лилиите. Сочеше и великолепния дворец, разположен на широка изкуствена тераса, и ми обещаваше да ме представи на царя, когато навърша шестнадесет години.