Аз те притисках до гърдите си тъй както малкото детенце
гълъб който удушва без да иска
Аз те притисках с цялата ти хубост твойта хубост по-богата
и от всички златни мини в Калифорния по Времето
на треската за злато
Засищах своя чувствен глад с усмивката ти с твойте погледи
и твойте тръпки
Аз имах притежавах твойта гордост аз когато те държах
превита и понасяше властта ми ти и моето надмощие
Аз бях решил да взема всичко онова което беше само обаяние
И ето ме приличам днес на Иксион след любовта му
призрака от облаци изваян точно копие на тази
на която казват Хера или пък прикритата Юнона
Но кой ли може да докосне кой да хване облаци ръка върху
мираж да сложи кой ще се излъже че в прегръдките си
държал небесния лазур
Как исках аз да грабна цялата ти хубост а съм притежавал
само твойто тяло
Но тялото уви не е то вечността
Телата имат свойте всекидневни утешения не е това любов
И днес напразно се опитвам твоя дух да задържа
Той се изплъзва той отвсякъде ми се изплъзва като шаващо
кълбо от смоци
Комментарии к книге «Любовта презрението и надеждата», Гийом Аполлинер
Всего 0 комментариев