«Панаир на суетата (роман без герой)»

Посвещавам с обич това повествование на Б. У. Проктър

Преди вдигането на завесата

Режисьорът на представлението седи пред завесата, гледа към панаира и дълбока тъга го обзема, когато обхваща с поглед това шумно място. Там ядат и пият, ухажват се и се зарязват, смеят се и плачат, пушат, мамят, боричкат се, танцуват и свирят; побойници се блъскат насам-натам, контета оглеждат жените, мошеници обират джобовете, полицаи бдят, пътуващи търговци (и те са мошеници, зло да ги порази!) реват пред сергиите си, а селяндурите-наивници зяпат по варакосаните танцувачки и клетите стари начервени клоуни, докато сръчните хитреци опипват отзад джобовете им. Да, това е Панаирът на суетата: място без нравственост и без веселие, макар и много шумно. Вгледайте се в лицата на актьорите и смешниците, когато са свършили работа. Погледнете клоуна Том, когато измива боята от страните си, преди да седне да вечеря с жена си и малките клоунчета зад кулисите. Скоро завесата ще се вдигне и той ще се запремята презглава и ще се провиква: «Здравейте!»

Уверен съм, че човекът склонен към размисъл не би се чувствувал потиснат от собственото си веселие или от веселието на другите, когато минава край подобно зрелище. Тук и там някоя смешна случка или благородна проява ще го трогне и зарадва: хубавко дете, загледало се в сергията със сладкишите; хубава девойка, застанала поруменяла до любимия си, докато той избира да й купи нещо; клетият Том Клоуна, ей там зад фургона, заглозгал кокала заедно с почтеното си семейство, което се препитава от палячовщината му. Но общото впечатление е по-скоро печално, отколкото весело. Когато се приберете вкъщи, обхванати от размисъл, вглъбеност и снизхождение, вие се залавяте с книгите си или с друга работа.

Освен тази поука няма друга, която да вложа в настоящата повест за «Панаира на суетата». Някои хора считат панаирите за много неморални и ги избягват заедно със семействата и слугите си; твърде е възможно да са прави. Но ония, които мислят иначе и са благоразположени, доброжелателни или критични, може би ще пожелаят да влязат за около половин час и да видят какво става там. Спектаклите са най-разнообразни: безжалостни единоборства, елегантна и изискана езда, картинки от живота на хайлайфа и други — по-посредствени; любовни сцени за сантименталните, както и леки комични номера. И всичко това — в съответния декор, ярко осветено от свещите на самия автор.

Какво още да каже режисьорът? Да благодари за любезността, с която представлението бе посрещнато във всички по-главни градове на Англия и където бе отбелязано с похвали от уважаваните представители на печата и благородничеството. Той се гордее, задето марионетките му са доставили удоволствие на най-доброто общество на империята. За прочутата малка кукла Беки се произнесоха, че имала необикновено гъвкави стави и откликвала живо при всяко подръпване на конците. А куклата Амелия, макар и с по-ограничен кръг обожатели, бе изработена и нагласена извънредно грижливо от майстора. Куклата Добин, колкото и да е тромава, все пак играе много забавно и естествено; танцът на малкото момче се хареса на някои; моля да обърнете внимание на богато облечения благородник-злодей, за чийто образ е положено голямо старание и когото дяволът ще отнесе на края на това изключително представление.

С тези думи и с дълбок поклон към покровителите си режисьорът се оттегля и завесата се вдига.

Лондон, 28 юни 1848г.

(обратно)

Глава I

Лицеят на мис Пинкъртън

През едно светло юнско утро, когато настоящият век бе още в юношеството си, пред голямата желязна порта на лицея за млади девойки на мис Пинкъртън, на Чизик Мел, спря голям семеен екипаж, с два охранени коня в блестящи хамути, каран със скорост от четири мили в час от охранен кочияш с триъгълна шапка и перука. Един черен слуга, разположил се на капрата до дебелия кочияш, размърда кривите си нозе веднага щом екипажът спря срещу лъскавата медна табелка на лицея на мис Пинкъртън и докато дърпаше звънеца, най-малко двадесетина млади главици надникнаха от тесните прозорци на величествената стара тухлена къща. Нещо повече: зоркият наблюдател би разпознал дори малкия червен нос на самата добродушна мис Джимайма Пинкъртън, показал се над няколко саксии с мушкато от прозореца на собствената й гостна.

— Екипажът на мисис Седли, сестро — каза мис Джимайма. — Самбо, черният слуга, току-що дръпна звънеца; а кочияшът има нова червена жилетка.

— Свършихте ли с всички необходими приготовления във връзка със заминаването на мис Седли, мис Джимайма? — запита самата тази величествена дама — мис Пинкъртън, Семирамидата на Хамърсмит, приятелка на доктор Джонсън и в писмовна връзка с мисис Чепоун.

— Момичетата станаха тази сутрин в четири часа, за да опаковат багажа й, сестро — отвърна мис Джимайма. — Приготвили сме й и китка.

— Кажете «букет», сестро; така е по-благородно.

— Е, тъй де, букетът е голям почти колкото купа сено. Сложих в куфара на Амелия две шишенца с одеколон от карамфил за мисис Седли, както и рецепта за приготовляването му.

— Надявам се, мис Джимайма, че сте снели копие от сметката на мис Седли. Това е, нали? Много добре — деветдесет и три лири и четири шилинга. Бъдете така добра да я адресирате до Джон Седли, ескуайър, и да запечатате тази бележка, която написах за съпругата му.

Според мис Джимайма едно писмо, написано собственоръчно от сестра й, мис Пинкъртън, бе достойно за същото дълбоко уважение, каквото се полага на писмо от някой владетел. Само когато възпитаничките й напущаха заведението или когато се готвеха да се омъжват и веднъж, когато клетата мис Бърч умря от скарлатина, за мис Пинкъртън се знаеше, че е писала лично писма на родителите на възпитаничките си. И мнението на мис Джимайма беше, че ако нещо бе в състояние да утеши мисис Бърч за загубата на нейната дъщеря, това можеше да бъде единствено трогателното и красноречиво писмо, с което мис Пинкъртън й съобщаваше за нещастието.

В настоящия случай «бележката» на мис Пинкъртън имаше следното съдържание:

«Алея Мел, Чизик, 15 юни 18…г.

Госпожо,

имам честта и щастието, след шестгодишното й пребиваване в лицея, да представя мис Амелия Седли на родителите й като млада дама, достойна да заеме подобаващото й място в изискания и изтънчен кръг на тяхното общество. Добродетелите, характерни за една млада англичанка от благороден род, и дарбите, подходящи за нейния произход и положение, не липсват на обичливата мис Седли, чието трудолюбие и послушание спечелиха сърцата на преподавателите й и чийто благ нрав очароваше както по-възрастните от нея така и по-младите й приятелки.

По музика, танц, краснопис, по всякакъв вид бродерия и ръчна работа тя, може да се каже, осъществи най-съкровените желания на хората около нея. По география има все още да се желае; а грижливото и неотменно носене на дъската за изправяне на гърба четири часа дневно, в продължение на следващите три години, препоръчвам като нужно за придобиване на онази благородна походка и стойка, които са така необходими за всяка елегантна млада девойка.

По отношение принципите на религията и нравствеността мис Седли е достойна за едно заведение, което е било почетено от присъствието на великия лексикограф доктор Джонсън. Като напуща нашия лицей, мис Амелия отнася със себе си сърцата на приятелките си и привързаността на директорката си, която има честта да се назове, госпожо, ваша най-покорна слугиня.

Барбара Пинкъртън

П.П. Мис Шарп придружава мис Седли. Особено желателно е престоят на мис Шарп на Ръсъл Скуеър да не надвиши десет дни. Изисканото семейство, у което тя ще постъпи на служба, желае да се възползува от услугите й колкото е възможно по-скоро.»

След като завърши това писмо, мис Пинкъртън написа собственото си име и името на мис Седли върху първия лист на един екземпляр от речника на Джонсън — онова интересно произведение, което тя неизменно подаряваше на възпитаничките си при напущането им на лицея.

В обвивката му беше мушнато копие от стихотворението «Към младата девойка, напущаща лицея на Чизик Мел» от покойния високоуважаван доктор Самюъл Джонсън. Всъщност името на лексикографа не слизаше от устата на тази величествена дама и посещението, направено й някога си от него, бе източникът на репутацията и богатството й.