«Какъв ни е проблемът днес от гледна точка на историческата поука?»

Стефан Чурешки

Какъв ни е проблемът днес от гледна точка на историческата поука?

От познанието на света е известно, че историята е притча, която служи да назидава и да вразумява хората. Историческото познание е ценно не с възможността да управляваш психиката, разума и емоцията на хората, а с възможността бъдещето да бъде разпознавано чрез поуката от изминалите дела и събития. За съжаление в България философската поука от историята ни не е разработена на подобаващо равнище с оглед мащабното и интегрално знание в обществения живот и в индивидуалното осъзнаване на личността. Нашата история е набор от факти, които могат да възгордеят неграмотната личност, но за човек с четири езика и с висок интелект историографията ни, каквато е сега, е перчене без да има културно-философска познавателна алтернатива на големите световни философски и научни проекти. А нашето бъдеще като нация е точно създаването на мащабен идеалистично-духовен проект основата на славянобългарския език, стъпил върху сентенционния и притчообразен фундамент на онова, което ние като старинен народ сме разпознали от битието на човечеството. В това отношение пример може да бъде феномена на Ванга, който е единственото оригинално българско присъствие в световната феноменология през модерността. И затова Ванга беше единственият български критерий за разпознаване на явленията — видими и невидими от света през Новото време. И затова антибългаристите, в това число и някои клекирали, зависими от чужди религиозни централи, оспорват феномена на петричката пророчица, чиито завети ние трябва да разтълкуваме и да проверим със средствата на науката и религиознанието в световния познавателен фонд на знание и култура. Защото българската история от феноменологична гледна точка чрез интерпретация на старобългаристиката има какво да каже на света с оглед натрупания опит от вековете. И защото пророк-месианското начало е характерно за нашата автентична народопсихология, в която има култ към воина, книжовника и тълкувателя на Божеството откровение и неразгадаеми прояви на свръхестественото. Това е уникалното в нашата вековна култура, защото ние на световно равнище сме създавали воини, книжовници и тълкуватели на Божественото начало. Останалото е разказ за прости селяни, далавераджии и тарикати, които на фона на добротата и милостта на народа правят социално-икономическа и конюнктурна политическа, провинциална при това, кариера. Притчата от нашето многовековно битие е борбата за културно-философска еманципация на народността, която е изразена в избора на православието,