Стивън Бруст
Йенди
На Рийн и Коруин,
Алийра и Керълин,
и моя тъст Бил.
Встъпление
Като малък ме учеха, че всеки гражданин на империята Драгара е роден в един от седемнадесетте Велики дома, всеки от които е назован на името на животно. Учеха ме, че човешките същества или „източняците“ като самия мен, са жалък боклук. Учеха ме, че единственият избор, който имаме, ако искаме да постигнем нещо, е или да се присъединим към селската класа на дома Текла, или, както постъпи баща ми, да си купим благородническа титла в дома Джерег.
По-късно си намерих един див джерег, обучих го и поех по пътя си, за да оставя своя следа в обществото на Драгара.
Когато, пораснах, разбрах, че повечето от онова, на което ме бяха учили, е лъжа.
Цикълът
(обратно)
1.
„Стой настрана, ако загрубеят“.
Крейгар казва, че животът е като лук, но няма предвид същото като мен.
Комментарии к книге «Йенди», Стивън Бруст
Всего 0 комментариев