«Цялата истина»

Дейвид Балдачи

Цялата истина

Защо да си губим времето в търсене на истината, когато е по-лесно да я измислим?

Авторът на горната мисъл пожела анонимност, тъй като не упълномощен да прави официални изявления по въпроси, свързани с истината.

ПРОЛОГ

— Имам нужда от война, Дик.

— Както винаги вие сте попаднали на точното място, мистър Крийл.

— Не искам обикновен конфликт.

— Не съм и мислил да ви предлагам подобно нещо.

— Но трябва да я продадеш, Дик. Трябва да ги накараш да повярват в нея.

— Мога да ги накарам да повярват във всичко.

1

Точно в нула часа по Гринуич един от най-популярните интернет сайтове в света показа снимката на изтезавания мъж.

Първите шест думи, изречени от него, щяха да бъдат запомнени завинаги от всички, които ги чуха.

„Аз съм мъртъв. Убиха ме.“

На екрана той говореше на руски, но с натискането на един клавиш историята му можеше да се прочете на език по желание. Тайната полиция на Руската федерация беше обвинила в измяна този човек и семейството му, изтръгвайки „признанията“ му с мъчения. Мъжът беше успял да избяга и бе заснел любителското видео.

Човекът от другата страна на камерата явно бе пиян или уплашен до смърт. А може би и двете. Образът на екрана непрекъснато потрепваше.

Мъжът обяви, че ако видеото се излъчва в интернет, сатрапите са го заловили и той вече е мъртъв.

Престъплението му? Просто е искал да бъде свободен.